вторник, 18 януари 2011 г.

ЗА БОРОВАТА КЪЩА

“Боровата къща” се намира на 7 км. южно от с. Черни Осъм в Махала – НЕШКОВЦИ, по поречието на река Черни Осъм. Дълбоко в планината и близо до биосферния резерват Стенето (595 метра н.в.) тя е свързана с високопланински път, не е електрифицирана, ползват се местни енергийни и водоизточници. Къщата разполага с аграгат, осигуряващ електрическо захранване 24 часа в денонощието.

“Боровата къща” е на над 100 години, но благодарение на любовта на хазяите към родното огнище, и умелите ръце на балканджийските майстори, от скоро тя е реставрирана и е готова да приюти всеки странник, ценящ покоя на балкана и аромата  на гозбите на леля Кина.

Ние Ви предлагаме почивка, ваканция или уикенд  в Троянския балкан, в близост до с. Черни Осъм, Троянския манастир или град Троян.


Къщата  разполага с 1 двойна 2 тройни и една четворна стаи. Стаите ползват 2 общи санитарни възела с баня и тоалетна. Всички стаи са  уютно обзаведени с мебели от дърво и традиционни български черги.

Клиентите могат да ползват трапезария с голяма „балканджийска маса” за 10 – 12 човека , и разбира се камина, която дава възможност да се насладите на топлината и уюта на живия огън.

Храненето е самостоятелно или организирано / при предварителна уговорка / , като приоритетно Ви предлагаме традиционна балканджийска кухня – много манджиджки за които се сещате често , но не винаги Ви остава време да си ги приготвите . Бихме могли да уговорим и нещо по-специално по Ваш вкус и желание. Къщата разполага с пещ за печене на хляб, в която можем да Ви приготвим и цели агънца, прасенца или нещо по Ваш избор.
За тези, които желаят да се насладят на ароматно печено месце, собствениците предлагат външно барбекю около което винаги е весело и много вкусно.

За вашите деца и техните забавления скоро ще бъде изграден обособен детски кът с люлки, пързалки и детски басейн.



Допълнителни услуги и развлечения:
Районът е подходящ за: релаксация, туризъм, разходки, спортуване в планината, каране на велосипеди в планината, посещение на исторически забележителности.

Oрганизира се преход по Еко пътеки, религиозен туризъм с посещение на Троянския Манастир, посещение на забележителноста: “Кралимарковата дупка”, туристическа обиколка на историческите забележителности в с. Черни Осъм, Орешак и околностите.

Цени:
15 лв. на човек за една нощувка
120 лв. наем за цялата къща на вечер
За деца до 7 години – безплатно настаняване.
Минимално 2 нощувки.







ОТЗИВИ


Нова година в стара къща


Обичам да пътувам – в България, извън България. Всъщност, кой ли не обича?! Затова дори и за Нова година не си представях тежка трапеза със свински пържоли, воден лук и руска салата като най-добрата алтернатива. И без друго целогодишно циркулираме между масата в кухнята и бюрото на работа. Трябваше по някакъв начин да изляза от ограниченията на този кръг.
Слабостта ми към спомените от миналото и вещите, които повечето хора определят като вехтории, е пословична. Както вече съм казвала, боклукът за някои е богатство за други. Последните ми съкровища включват престилка от народна носия, обсипана с охлювчета, вълнен пищимал, булчинската рокля на майка ми, два топа ленено платно на около 50 години и медицинските сдвидетелства за брак на баба ми и дядо ми. Като поиздухаш пепелта от повърхността им, тези вещи могат да ти разкажат толкова много за миналите времена, колкото няма да намериш нито в интернет, нито по някой тв канал, та бил той и Discovery.

Затова никой не се учуди от бързо завладелия ме ентусиазъм, когато разбрах, че ще посрещаме новата 2011 година в около 100-годишна къща. Намира се в национален парк Централен Балкан, резерват „Стенето”, село Черни Осъм, на около 1000 метра височина. Един джип ни посрещна пред охраняваните порти на парка. И веднага след като се настанихме, приключението започна. Нали знаете за онези оферти за сафари в екзотични страни, които предлагат туристическите агенции? Е, няма нужда да се ходи толкова далече! Пътят до старата къща е достъпен само с високопроходими машини. Минавахме през дълбоки дупки, заледени, хлъзгави участъци, следваха остри завои и стръмни склонове. А тъмнината, разстлала се часове преди да пристигнем, определено повишаваше адреналина. Тъкмо поех дълбоко дъх и събирах смелост за изкачването на следващия много стръмен баир, когато домакинът ни каза „Слизаме!”. Дървено тясно мостче над долчинка, която през пролетта сигурно се превръща в буен поток, ни отведе към две къщи с каменни основи и високи дървени чардаци.








Балканът и тайните на миналото
В планината могат да те заболят очите от красота.





Сутрешното си кафе изпих в компанията на заснежени хълмове, силно ехо, което отвръщаше на виковете на ловците, въздух толкова чист, че дробовете ми крещяха, и... Бък - едно умно, черно куче.

Разходихме се още по-нагоре. С учудване установих, че има къщи още по-стари и по-нависоко от нашата.


И хора, които макар и непознати, да те почерпят на пътечката с червено вино.



Семействата са се заселили тук по време на турското робство, в опит да се скрият от набезите и да запазят живота си.

Местността е вододайна зона. От тук се хваща водата, от която пият всички от Плевен, Ловеч и околностите. А най-важното, за да се установи едно семейство на ново място, е да има вода. Хълмовете са били осеяни с тучни, зелени поляни. Това е позволило на хората от онова време да се прехранват най-вече от овцевъдство и говедовъдство. Стадата са пасяли свободно по баирите. От тях са си осигурявали мляко, месо и вълна за дрехи, черги и завивки. Планината е богата и на билки, гъби и плодове. Път не е имало, нито транспорт. Хората са носели всичко на гръб или са използвали коне и магарета. Днес гората е завладдяла необработваните вече земи. Там, където преди е имало богата коситба и са се струпвали огромни купи сено, днес има най-вече храсталаци и ниски дървета.




Но това не пречи и днес някои къщи да са обитавани или пък дворовете да се ползват за садене на зеленчуци или отглеждане на плодни дръвчета (най-вече сливи). Много от собствениците имат желание да развиват мястото. Тази полусрутена къща например скоро може да се превърне в заслон с барбекю. В двора на друга къща пък има циментов басейн, в който се отглежда пъстърва.


Разбира се, и тук очите ми не можеха да спрат да търсят вещите, които разказват. И когато отидохме да нахраним двете малки каракачанки и рибите, съкровищата сами се показаха. В сайванта на 120-годишната къща имаше диканя. Знам какво представлява и съм слушала много разкази за това как в миналото са вършеели с нея, но до сега не бях виждала истинска.

Чичо Боро ни разказа и повече за начина, по който са били построени къщите тук. Основата отново са камъни, а стените са направени от плет, дървени греди и хоросан.

Представи си една жена с три или четири деца, която живее тук, високо в планината. И е сама, защото мъжът и е заминал на война”, каза ми Ани, която ще бъде и моя кума, но за това как семейство Александрови бяха поканени за наши кумове ще разкажа в друг пост. Дотогава можеш да разгледаш нейнте кйрасиви неща тук.
Вървяхме по урвите и двамата ни водачи ни разказваха за местни хора от миналото – за дядо Филип и дядо Тодор, за забраната на единия в двора му да влиза магаре и затова ползвал само коне, за това как са отглеждали телета високо в планината, как жените са носели децата си в цедило, за следите от животни, които бяха осеяли целия път.



А снегът хрущи под краката ни. Сняг на едри кристали, като скъпоценни камъни.

На следващата сутрин ме посрещна друго изпитание. Всички хора на двора се бяха втренчили в отсрещния хълм и гледаха нещо. „Кошута. Едра при това”, ми каза единият от домакините. „Ей, там, в дясно от счупеното дърво”. Струва ви се лесно да я видите, но всъщност не е. Ако към късогледството ми се прибави лошата ориентация и фактът, че не съм виждала кошута в естествена среда, може и да разберете защо ми беше така трудно. Взирах се с бинокъла дълго време и дори се стараех да не дишам, защото от парата стъклата му се изпотяваха. Сълзи ми потекоха от напрежение и се ядосах сама на себе си. Как може всички да я виждат и дори да коментират – сега си обърна врата наляво, сега се наведе да пасе, а аз друго освен пънове да не виждам! И изведнъж, докато приплъзвах за пореден път поглед от заслончето надооооолу, вдяяяяяяяясно от падналото сдрво – ето я и нея! Малко, фино животно! Като тъмно петно, но всъщност с много ясни очертания. Беше извила шията си грациозно и сякаш се беше втренчила в нещо. Личеше си, че е плашливо животно дори от това далечно разстояние. Вечер под къщата идваха глигани. Ако насочиш прожектора към тях, можеш да видиш как очите им светят. В двора пък, веднага след като агрегатът спре да пърпори, влизат елени.

Тъмнината на вечерите скриваше тази красота от очите, но пък разкриваше друга. Небе с едри звезди, толкова близко до мен, че ми се струва, че ако се повдигна на пръсти и протегна силно ръката си напред, няма как тя да остане празна. Ще хване я опашката на Орион, я някоя друга никому неизвестна звездичка.

Топлото на камината и на хората

Студената, мразовита новогодишна нощ посрещахме край камината, с буен огън от едри цепеници.

Пийвахме чай от билки (мащерка, жълт кантарион и волски език), докато подреждахме трапезата. От всичко по малко – за да е богата годината ни. Леля Кина ни омеси питка, сипа ни и от еленската яхния, почерпиха ни и с глигански кюфтета и пастърма.

А какво е празник без отлежала сливова J Благодарихме на 2010 и я изпратихме. Защото каквато и да е била, по-важното е, че сме живи и здрави да посрещнем 2011.

Беше топло и заради голямата камина, и заради човешкото отношение. Все едно се познаваш с тези хора от онези времена, в които и те са били деца и са идвали в тази къща, когато тук са живеели баба и дядо. Постилали са им черги в едната стая, давали са им по един комат хляб и всички хлапета са заспивали на пода, до печката. А всъщност ги срещаме за първи път. Но със сигурност не и последен. Има още съкровища за откриване.

ЗА БОРОВАТА КЪЩА

сряда, 5 януари 2011 г.

НАЧАЛО

ЗА ЧЕРНИ ОСЪМ



 За Черни Осъм

     СЕЛО ЧЕРНИ ОСЪМ (1200 ж.), едно от 22-те селища в Троянска община, е изключително живописно разположено в нейния югоизточен “ъгъл” на границата между Предбалкана от север и Стара планина на юг, в пазвите на Национален парк “Централен Балкан”. Над селото на територията на парка се извисяват два от най-високите балкански исполини – върховете Голям Купен (2 169 м) и Левски (2 166 м).

     Черни Осъм отстои на 12 км асфалтов път югоизточно от общинския център Троян, с който е добре транспортно обвързан, на 48 км южно от областния център Ловеч и на 185 км североизточно от столицата София

     Непосредствено зад стените на Троянския манастир край буйните води на р.Черни Осъм на една скала вдясно от пътя ще зърнете бронзовата “сянка” на Орела – символа на селото, и вече сте в Черни Осъм. Балканът – това е сърцето и душата на Черни Осъм! Неслучайно именно тук се намира единственият по рода си в България Природонаучен музей – истински уникат, събрал на едно място цялото богатство на старопланинската фауна и привличащ хиляди туристи от страната и чужбина


     Голям хит през лятото са малките закътани плажчета и множеството речни вирчета, риболовът и рибният пикник край реката. А невероятно удоволствие е и разходката с велосипед – най-добрият начин да се опознае истински Черни Осъм и неговите околности.

     В Черни Осъм има още един музей, който, макар и не толкова известен като Природонаучния, е поне толкова ценен и интересен. Наречен скромно “Фотоархивна и битова сбирка” от своя създател Дочо Нешков, в действителност това е един изключителен Етнографски музей, представящ културно-историческото и природно наследство на селото. Влизайки вътре, изведнъж се пренасяш назад във времето и пред теб изплуват образите на местните зевзеци – обикновени хора с големи сърца, старата черноосъмска сватба, люлката край огнището, селската софра и дървеният тъкачен стан, старият метох в центъра, малките занаятчийски работилнички и стружните край реката, водениците и казаните за варене на ракия, каракачанските стада из Балкана…, а накрая в малката кинозала се потапяш в тайните на митичната златна река Куманица и дивната природа на “Стенето”. Тук чужденците стоят с часове в захлас, твърдейки че няма друг такъв музей по света. Музей, в който освен красота, стари спомени и малко носталгия, има и ароматен старопланински билков чай, и вкусно домашно сладко от горски плодове на изпроводняк.

     Черни Осъм си има и Художествена галерия, носеща името на видния черноосъмец Пенчо Хаджинайденов – основоположник на Троянската художествена школа. В нея, наред с творбите на даровити местни художници от национална величина като Христо Йонков – директор на Средното художествено училище за приложни изкуства в Троян и Иван Мутафов – известен български иконописец, живописец и алпинист, могат да се видят и оригиналните дърворезбени фигурки на различни животни от “Стенето”, изработени от Дочо Нешков. Гордост за селото е и невероятният самодеен театрален състав.

     И все пак, най-голямата атракция на Черни Осъм си остава дивата природа на Балкана, в чийто пазви е закътан втория скит на Троянския манастир – Зелениковец, с лятната резиденция на българския патриарх. Непосредствено над селото започва царството на Национален парк “Централен Балкан” и една от неговите 9 зелени перли – биосферния резерват “Стенето”. Дивите и непристъпни каньони на митичната златна река Куманица таят легенди за несметни съкровища, а най-голямото богатство, всъщност, са вековните буки, покриващи повече от половината територия на резервата, изключителното разнообразие на редки и застрашени видове растения и животни, величествените природни феномени Райчова дупка, Птичата дупка, Водната пещера, Хайдушкото игрило, Кралимаркова дупка… Черен горски път от махала Нешковци отива чак до природния резерват “Стенето”, а от там маркирана пътека продължава нагоре към хижа “Дерменка” за билото на планината, където минава Европейския туристически маршрут Е-3 (Атлантически океан - Карпати - Стара планина - Черно море); до билото най-бързо се стига през хижа ”Амбарица” по направление хижа “Добрила”, като първата отсечка от маршрута е подходяща и за конен туризъм; разклонение за хижа “Яворова лъка” от маркираната туристическа пътека до “Амбарица” води към съседния природен резерват “Северен Джендем” и хижа “Плевен”... Но преди да тръгнете из дебрите на планината, непременно се отбийте в новооткрития Природозащитен и информационен център за Национален парк “Централен Балкан” в Природонаучния музей, където можете да се снабдите с необходимата карта-пътеводител и да получите подробна туристическа информация за всичко, което ви интересува.

Троянският манастир, отдалечен само на 2 км от центъра на Черни Осъм, е границата, където се сливат двете съседни села Черни Осъм и Орешак. Трети по големина в България след Рилския и Бачковския, той е една от най-тачените български светини и е обявен за паметник на културата с национално значение. Най-ценното, което можете да видите тук е чудотворната икона на св.Богородица Троеручица в съборния храм “Успение Богородично”, изографисан от най-видните представители на Самоковската художествена школа Захари и Димитър Зограф, а забележителния му иконостас е дело на тревненски майстори. В манастирския музей интерес представляват скривалището на Васил Левски, Троянската битова стая от Възраждането, стаята на цар Борис III и богатата колекция дарове и църковна утвар, пренесени от старата манастирска църква. Празникът на манастира е на Голяма Богородица (15 август), когато се прави голямо литийно шествие с иконата на св.Богородица Троеручица. Най-старата манастирска постройка е скитът “Св. Николай Чудотворец” (XVIII век), кацнал на една височина над махала Миленча, като изкачването до него е истинска туристическа атракция. Срещу Троянския манастир е запазена и старата гостоприемница – днес механа “Манастирска бара”, известна като ханчето на Ванчето. Тук можете да опитате традиционни манастирски специалитети, а Ванчето ще ви покаже как се тъче на дървен стан и как се баросва изтъкания китеник на манастирската бара.

     Само на 1 км от манастирските стени в село Орешак се намира единственият в България Национален панаир-изложба на народните художествени занаяти – мястото, където ще откриете най-добрите творби на майстори от всички крайща на страната. В битовата гостна на панаира ще ви почерпят с прочутата троянска сливова ракия, поднесена по традиция със сушени сини сливи, а вечерта можете да разнообразите домашната трапеза и да се повеселите от сърце в местните механи и ресторанти.